По стара традиция от най-запомнящите се партита няма записи. Или, ако евентуално е запазено нещо, обикновено има някакъв проблем.
Вечерта с Refracted от миналата есен в София не прави изключение. В случая спорадичните припуквания и зацикляния на записващото устройство са нищо в сравнение с факта, че от 62-рата до 108-ата минута записът е mono, но това ни най-малко не отнема от индианския чар на това музикално пътешествие.
Следващата ни среща с Алекс, живот и здраве, предстои през юли, в една съвсем различна обстановка, още по-предразполагаща за неговата трайбъл хипнотика.
Флаер: artmospheric.org
